Постинг
26.05.2009 16:54 -
Изменение на климата
Изменение на климата е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и Глобално затопляне. Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество ледникови периоди с различна продължителност.
Когато се отчита ролята на човека извън тези естествени цикли, става дума за антропогенно (тоест предизвикано от човешка дейност) глобално затопляне. Отделянето в атмосферата на въглероден двуокис и други газове предизвиква т.нар. парников ефект, при който отразената от Земята слънчева радиация (предимно в инфрачервения спектър) не може да се разсее в Космоса, а се връща и затопля още повече Земята. Над 50% от емисиите произлизат от изгарянето на органични горива в енергетиката и транспорта.
Това затопляне е продукт на индустриалната революция, но се засилва още повече през втората половина на 20 век. За това време средната глобална температура се е повишила с около 0,5°C, което довежда до оттегляне на континенталните ледници и ледниковите шапки около полюсите, промяна в режима на някои животни. Има опасения за повишаване на нивото на световния океан, както и натрупването на катастрофални метеорологични феномени като наводнення, торнада, снежни бури и др.
В опит да се забави този процес, през 1992 г. ръководителите на над 150 държави подписват в Рио де Жанейро Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата Протокол от Киото от 1997 г., който предвижда тези емисии да се съкратят средно с 5,8% през периода 2008–2012 г. За тази цел може да се използват т.нар. гъвкави механизми — съвместно изпълнение, механизма на чистото развитие и международна търговия с емисии.
Гъвкавите механизми обаче не могат да заместят националните усилия за компенсиране и отслабване на изменението на климата. Най-важните стъпки са последователното провеждане на политика на енергийна ефективност, намаляването на консумацията на органични горива и въвеждането на алтернативни енергийни източници (слънчеви батерии, вятърни и геотермални електроцентрали, утилизирането на биомаса и др).
Към настоящия момент в националното екологично законодателсто на България са отразени и са в процес на въвеждане редица европейски директиви, целящи осигуряването на регулация на процесите, водещи до промяна на климата. За целта се създава Национален план за разпределение на квотите на парникови газове по отрасли на промишлеността и видове газове.
Линк към Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата: im.cablebg.net/clients/rkikl-05.htm
Линк към Протокола от Киото: www.moew.government.bg/recent_doc/international/climate/KYOTO1-1.DOC
Когато се отчита ролята на човека извън тези естествени цикли, става дума за антропогенно (тоест предизвикано от човешка дейност) глобално затопляне. Отделянето в атмосферата на въглероден двуокис и други газове предизвиква т.нар. парников ефект, при който отразената от Земята слънчева радиация (предимно в инфрачервения спектър) не може да се разсее в Космоса, а се връща и затопля още повече Земята. Над 50% от емисиите произлизат от изгарянето на органични горива в енергетиката и транспорта.
Това затопляне е продукт на индустриалната революция, но се засилва още повече през втората половина на 20 век. За това време средната глобална температура се е повишила с около 0,5°C, което довежда до оттегляне на континенталните ледници и ледниковите шапки около полюсите, промяна в режима на някои животни. Има опасения за повишаване на нивото на световния океан, както и натрупването на катастрофални метеорологични феномени като наводнення, торнада, снежни бури и др.
В опит да се забави този процес, през 1992 г. ръководителите на над 150 държави подписват в Рио де Жанейро Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата Протокол от Киото от 1997 г., който предвижда тези емисии да се съкратят средно с 5,8% през периода 2008–2012 г. За тази цел може да се използват т.нар. гъвкави механизми — съвместно изпълнение, механизма на чистото развитие и международна търговия с емисии.
Гъвкавите механизми обаче не могат да заместят националните усилия за компенсиране и отслабване на изменението на климата. Най-важните стъпки са последователното провеждане на политика на енергийна ефективност, намаляването на консумацията на органични горива и въвеждането на алтернативни енергийни източници (слънчеви батерии, вятърни и геотермални електроцентрали, утилизирането на биомаса и др).
Към настоящия момент в националното екологично законодателсто на България са отразени и са в процес на въвеждане редица европейски директиви, целящи осигуряването на регулация на процесите, водещи до промяна на климата. За целта се създава Национален план за разпределение на квотите на парникови газове по отрасли на промишлеността и видове газове.
Линк към Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата: im.cablebg.net/clients/rkikl-05.htm
Линк към Протокола от Киото: www.moew.government.bg/recent_doc/international/climate/KYOTO1-1.DOC
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари